Вишовград се намира на границата на Дунавската равнина с първите възвишения на Предбалкана,на 33 км от Велико Търново, 11 км от Павликени, 8 км от Бяла Черква, 8 км от Емен, 7 км от Горско Калугерово, 11 км от Бяла река, 6 км от Михалци, 10 км от Красно градище и 10 км от Росица. В землището на селото са съществувало римско селище в местността „Зарапово“. Открити са множество артефакти от римско време - сребърни монети, оръжия, надгробни плочи и други.В района на Зарапово е съществувало и българско селище. Има легенди че около еслотое имало два манастира, единия на хълма Чуката, а другия в близост до землището със село Росица.Вишовград е преместен между хълмовете „Чуката“ и „Голиш“. Според легендата, това е станало поради честите набези на османските разбойници. Жителите Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньоса сред първите, които преместили своите имоти в района между двата хълма. През 1726 година във Вишовград е роден Мирчо войвода. Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода(1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите осем години. Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград. В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към Църквата в селото, но средствата са били събирани за революционния комитет в селото от свещеници и жители. Отец Матей Преображенски е бил във Вишовград при основаването на революционен комитет, начело с поп Балчо Колев. Първите воденици на Зарановската река се създават през 1888 година. Вишовград става самостоятелна община за няколко десетилетия. През 1893 година са построени първите общински сгради в селото. Кварталът между „Голиш“ и „Чуката“ се е наричал „Горна махала“. Севлиевско опълченско дружество „Лъв“ издига паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа м мастността дълги дол между два бора. Вишовградчани откупуват землището в района на Плужна от българската държава през 1903 година. За целта жителите на населеното място създават дружество „Компанията“ и събират исканата сума от 305 000 лева. Четири години по-късно се основава Потребителска кооперация „Спасение“. Неин пръв председател е Иван Делииванов. През 1907 година е основана потребителска кооперация „Спасение“. Андрея Йорданов построява фабрика за цигли през 1921 година в местността Зарапово, която работи в продължение на 9 години. Първата дъскорезница в селото е построена през 1938. Две години по-късно в селото се създава младежка организация „Бранник“. Появяват се и първите частни автомобили. Създава се пчеларско дружество „Нектар“. През 1939 братя Рубелови от Арбанаси даряват средства за построяване на Паметника „Загинали за Родината“ в центъра на селото. В селото е съществувала Столарска фабрика „Дъб“. През селото преминават едни от първите междуградски автобусни линии Габрово - Севлиево - Павликени и Павликени - Балван - Търново> В периода 1951 – 1952 за селото е създадено специално периодично издание „Скъпоценни зърна“, приложение към областния вестник „Борба“. Другият вестник се появява към края на 80-те и е наречен „Канлъ дере“. През следващите години започва залесяването на хълма-Чуката с борови дървета. Свещеник Данаил Мусински, който е родом от село Мусина, е събрал най-много данни за Вишовградските родове и родовата памет в селото. Мусински е погребан в Църквата „Свети Пророк Илия“. През 1961 се построяват новите сгради на кметството. Преди да се построят сградите на общината, тя се е помещавала в частни помещения и Читалище „Ради Фичев“. През 60-те години се озеленяват хиляди декари в землището, с над 20000 дървета – акации, борове и кестени. Първата дама, кмет на селото в периода 1969 – 1986, е Стефанка Иванова. Стефан Ненков е първият кмет на селото след демократичните промени. За кратко време във Вишовград е живял японец. Кооперативното стопанство и цехът в селото преустановяват своята дейност. В селото земеделска дейност развиват няколко агрономи. Малцина се тези, които успяват да създадат собствено препитание в селото. Много вишовградчани се преселват в Павликени, Велико Търново, Бяла Черква, Плевен и други населени места. През 2003 година в двора на училището (на мястото на първата църква) е открит пантеон в памет за загиналите за свободата на България и четниците Стефан Караджа и Хаджи Димитър, а дарител за строежа е академик Борислав Боянов. През 2007-ма година е създадена Екопътека "Зарапово", по- късно преименован на ландпарк "Зарапово".