Драганово е българско село, намиращо се в Община Горна Оряховица, едно от най-големите в Област Велико Търново. Селото е иизвестно със своите градинари, прославили страната из Унгария. В селото от турско робство, са се строили вятърни мелници. В землището на селото, се срещат местностите: Добринка, Каламба, Орту Орман, Мердина, Бели бряг, Басановец, Дългите кории и други. Православен храм „Св. Богородица“" - е построена през 1878-ма година. Осветена е от Русенския митрополит Григорий. инициатори за построяване на църквата са:свещеник Стамат Върбанов, Доню Дачев и Янко Каранедев. Първото часто училище в селото е основано през 1840-та година. Първоначално се е ппомещавало в зимници, дюкяни и чести къщи. Броят на обучаваните ученици е бил не повече от 10 през първите години. Години по-късно се построяват две училищни сгради в горната и долната махала. Културната институция в селото е основана на 18 януари 1888 г.,като негови учредители са:учителите Петко Тод. Коларов и Марин Пенков. Пръв председател на привременното настоятелтво става Петко Коларов. Учителите, които са имали леви политически идеи Марин Пенков, Димитър Караннешев, Петър Стойков и Петър Ив. Попов основават Читалище „Развитие“ през 1893 г.Пръв председател на ЧИталището е бил Димитър Г. Каранешев. Създават се първите театрални колективи в читалищата. Културния живот на селото са обогатява значително, след като на сцените на културните домове, се изиграват пиеси по „Хъшове“ от Ив. Вазов, „По неволя доктор“ от Молиер, „Райна Княгиня“ от Д. Войников, „Отмъщение“ от Л. Биго, „Сиромах Стончо“, „Инатът на жените“. През началото на XX век двете читалища се обединяват. Провежда се литературно четени с писателите Асен Разцветников,Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. На тази дейност присъстват много читатели и драгановчани.